Игри

Предложения от Bing

Информация за страница Смолско

       За село Смолско има най-различни легенди през годините, върху които се гради съвременната му история. Голяма част от фактите са с доказана достоверност, като например възникването му първоначално във вид на войнишко селище. Това става още по времето на управлението на цар Самуил, останал с печалната слава като пълководеца, на когото Василий 2-ри избожда очите на войниците му. Тогава селището изпълнява функциите на стожер и охранител на най-североизточните граници от страната ни. Най-високият връх със стратегическо значение се нарича Войняг, което идва от войн, а в това село през различните векове се раждат будни и интелигентни хора. Например първите такива хора са строителите на къщите, които идват заедно с необходимия за изграждането им материал. Те са от Албания, а в изработката на домовете са вложени завидни майсторство и умения. Майстор Ганчо, освен че построява местният храм, строи и този в съседното село Байлово, като преди години надписът все още се вижда, до днес е заличен.

      Първенците от Панагюрище дават поръчка на Ганчо от село Смолско да изгради нова църква Свети Георги. Тя трябва да бъде поне толкова красива, колкото е Солунската църква, така че Ганчо тръгва от селото на празника на свети Анастас. Тръгвайки пеша за Солун, той купува от пазара един калъп обикновен сапун и с него именно разчертава макетът на предстоящата църква. Но работата по църквата не се изчерпва само и единствено с нейното изграждане. През почивните дни, а именно – събота и неделя, майсторът отделя от времето си за изграждането на много красив ограждащ вид. Той не е сам в това начинание – ценна помощ му оказват и местните жители. С името на майстора се свързва неизменно още една сграда от селото – къща, изпълняваща функцията на паметник на вечната българо – съветска дружба. Тази си функция домът изпълнява предимно през втората половина на вече миналото двадесето столетие, когато именно страната се намира в епохата на социализма. Но не само Ганчо е роден тук, това е родното място и на академик Петър Динеков. При раждането си обаче го записват като Пейо, ето защо и той е изненадан, когато научава този факт.

      Архитектурният типичен за село Смолско вид на къщите е запазен на много места и до днес, домът на академика не прави изключение от тази тенденция. През селото минават различни занаятчии, всеки един от които говори интересни и неразбираеми за останалите диалекти. Те са се запазили и до днес, а причина за тази смесица са специфичните условия на живот и работа. Сред оказалите влияние фактори за разнородността на диалектите биха могли да се посочат пътуванията, срещите с различни хора, преспиванията по чужди къщи – всичко това в крайна сметка води до раждането на диалектите. От друга страна, това много спомага за създаването на нещо като шифри и пароли между хората, които при евентуална опасност се уведомявали взаимно без страх някой да ги разкрие. Думите от диалектите касаят предимно термини от бита и ежедневието на селяните, както и такива от сферата на практикуваните от тях занаяти. Например на лопата селяните казват луга, а на количката – търкалачка.

eXTReMe Tracker